Спа на крачка от (анти)перфектното

юни 18, 2015 / От / В Блог


Често съм се ядосвала на изявления от рода на „българска работа” и подобни, категоризиращи обслужването в България като очаквано ниска категория. За съжаление имах неудоволствието да се убедя, че такива случаи има и уж по-високата категория хотели.

 

По стечение на обстоятелствата със семейството ми случайно попаднахме пред спа хотел във Вършец и, търсейки къде да прекараме 24 часа, влязохме във фоайето и направихме запитване. Първоначалният контакт и прекарване бяха добри – учтив служител на рецепция, избор от две предложения за стая и действително добри условия на настаняване. Спа обслужването е на добро ниво, удоволствие за нас и децата – вътрешен и външен топли басейни, сауна и процедури. В първия следобед дори се почувствах страхотно обгрижена и доволна, децата цвърчаха от радост. Склонна бях да не обърна внимание и на дребните минуси, които срещнахме – сервирания в ресторант таратор с поостаряла краставица и пилешка супа с вкус на обща подправка, неоправеното диванче за спане на децата, въпреки първоначалната уговорка. На вечеря за първи път се загрижих по-сериозно, когато в ресторант се разположи диджей с огромни колони и започна да тества микрофоните. Сетих се, че сме настанени в стая над ресторанта и отидох до рецепция да проверя имаме ли вариант за преместване, ако стане шумно. Дамата на рецепция (която впоследствие разбрах, че е и управител и собственик), реши да дойде с мен в стаята ми, така че лично да провери дали се чува. Преди това ме попита дали сме позлвали вече стаята – естествено, че я бяхме ползвали, все пак се води спа хотел, но се видях принудена да обяснявам, че сме ползвали банята и съответно кърпите. Въведох управителката с леко неудобство в стаята, оглеждайки през нейните очи разхвърляните детски дрехи и играчки. След кратък оглед установихме, че не се чува шум и няма нужда от преместване (тестването на музиката и ди джея междувременно беше прекъснало). Отново бях склонна да пропусна да се попитам редно ли е да се прави такъв оглед на стаята на клиент, особено последван от въпрос в колко часа си лягат децата, последното с оглед да се установи до колко часа през вечерта ще можем да се преместим, без да трябва да будим децата. Управителката дори ми каза, че е помолила групата, която щеше да празнува в ресторанта, както и служителите, да намалят шума в 12 вечерта. Дали ще ми е удобно да изчакам до 12 през нощта? Уточних отново, че децата ни са малки и няма шанс да не спим до 12 часа, за да изчакаме да намалее шума. Някакси се уговорихме, че няма да е проблем да се преместим, ако стане шумно преди това. Поуспокоена влязох в ресторанта.

Странно как негативните неща изведнъж избиват. С първото включване на диджея към 9 вечерта стана ясно, че спането в стаята в стаята е изключено. За щастие бързо ни беше даден ключ за друга стая. За нужда от съдействие при преместването никой от персонала не се сети да попита, в това число и си занесохме чаршафите за детското диванче от предишната стая. Все пак поне успяхме да спим нормално. Но веднъж започнали, негативите не спряха. Включената в цената на стаята закуска включваше нискокачествени сирена и колбаси, макар че в района сигурно не е трудно да се намерят доставки от добри поизводители. Кафе и напитки с кафе се заплащат допълнително.

Малко след закуската събрахме багага си и се приготвихме за тръгване. Отидох да платя на рецепция. За пет минути каквито и позитивни впечатления да бях имала от престоя, удариха земята: няма отбелязано при тях колко дължим от спа център, нито от бара – какво и на каква стойност сме консумирали; между другото чух да си говори да не забрави да включи и десетте лева – тук я прекъснах:

–          А какви 10 лева?

–          За разпъването на диванчето.

–          За това не е ставало въпрос до този момент. При запитването за цена на стаята казах, че сме с две малки деца, беше ми казана точна цена, уговорихме и разпъването на диванчето, което до вечерта не беше направено.

Тук се намеси служителят от рецепция, който ми беше казал цената, уточнявайки, че често семействата избират да спят на голямото легло, без да плащат за разпъване на диванчето. Е учудих се, че се предполага да спим 4ма човека в едно легло, при положение че сме двама възрастни с две деца, което съм дала като информация още от самото начало, и сме приели нещо, наречено „луксозна стая”, за която освен това е уточнено, че е с разтегателен диван и затова ще ни е удобна на четиримата. Управителката отново взе думата, казвайки, че цените ги пише „ей тук” (разпечатка на рецепцията) и че всички досега са си плащали. Аргументът й, че трябва да си плащаме за нещо, което ми е било представено по съвсем различен начин, и че трябва да съм клиент като всички, доста ме раздразни. Както и този „да не съм била за 10 лева”, и то при положение, че е трябвало да ни местят от една стая в друга – тоест да се наложи да вдигнем децата от леглата, посред опитите за приспиване, и да се пренесем заедно с целия багаж плюс чаршафите за дивана. В този момент вече реших, че е необходимо да говоря с управител – но се оказа, че дамата е и управител, и собственик, вместо както аз реших умопомрачена служителка. Толкова по-зле. И тъй като май наистина съм за 10те лева, особено след останалите преживелици, я помолих да ги преглътне, взех документа за плащането и отидох да си разплащам на бара неотразените никъде (но консумирани от нас вечерта) напитки.

Започвам да се чудя какви изводи да си направя: Да не ходим в хотели? Да не ходим в хотели, в които собственикът играе ролята и на регистратор? Да не се ядосвам и да отпускам едни 10-20 лева резерва, дори за хотелите с претенции и стая над 100 лева? Още не знам, но приемам съвети и коментари. И единствено съжалявам, че не снимах английския превод на дежурното съобщение за прането на кърпите в банята – щеше да е перфектната илюстрация за непокритите претенции на хотела.