Регистрация в Бюрото по труда – една положителна история в тъжна обстановка

ноември 19, 2012 / От / В Блог

Без трудов договор, но с въоръжена с купчина документи и с още по-голяма купчина опасения за дълго чакане се отправям към районното ми Бюро по труда. Обстановката затвърждава подозренията ми – дълъг коридор със стени, облепени с инструкции и информации, от програми за заетост до изплащане на помощи за отопление и карти за градски транспорт за инвалиди. Парадоксално, в Бюрото по труда не се виждат обяви за работа. След оглед откривам сред другите разпечатки обявление, че „Обявите за работа са в папка на маса в стаята“.

От информацията по вратите не мога да се ориентирам къде да вляза, за да се регистрирам. Гише информация – само в мечтите ми. Цветът е познатото отпреди много години назад кафяво – евтин и потискащ декор. Няколко човека чакат търпеливо и тихо в коридора.

Докато се опитвам да се ориентирам в морето от разлепени листове, вратата на стая в дъното на коридора се отваря и излиза служителка. Докато минава през коридора пита кой за какво чака. Оказваме се в две групи – „За подпис“ (т.е. регистрирани, дошли да декларират, че не са започнали работа през изминалия месец) и „За регистрация“ (т.е. идващите за първи път). Служителката насочва мен и друга жена „за регистрация“ към конкретно бюро в стаята, където да вземем документи за попълване. Чакащите „за подпис“ знаят реда и един по един влизат и сядат пред друго бюро в същата стая.

Влизайки да взема документи за попълване съм посрещната от все същия унил декор в стил 80те – стари мебели, натрупани папки, мръсен въздух; прозорци с решетки, от които светлината недостига и служителките са на изкуствена светлина въпреки слънцето навън. Посрещната съм нелюбезно, но компетентно. Липсата на поздрав в известна степен е компенсирана от преглед на документите, които съм донесла. Служителката ме уведомява, че ако избера да се регистрирам в този ден, се съгласявам всеки месец на 10то число да се явявам за подпис в бюрото. Междувременно преглежда документите ми и ми дава 3 листа, които трябва да попълня отвън. Отбелязва местата за попълване за моя конкретен случай, и ме отпраща с поглед. Експедитивността (общо 5-6 минути) ме кара да забравя унилата обстановка.

Докато попълвам документите в коридора, чакащите за подпис минават реда си в стаята. Средно по 5 минути на човек. Няма караници и пререкания в коридора, няма изнервени чакащи. Нещата се случват спокойно. Може би защото, както в малко други сходни институции, има достатъчно места за сядане.

Обедно време е, 12.30. Служителките една по една минават по коридора с чакащи, излизат и се връщат с обяд в ръка. За щастие на чакащите няма прекъсване на работния процес, няма заключени врати. Прокрадва се забележка към чакащ за подпис: „Е точно на обяд ли намерихте…“, но и той е приет след малко в стаята.

Когато предишната регистрирала се излиза, влизам в стаята, без да чакам покана. Служителката още прибира предишните документи, но, когато сядам пред нея, ми обръща внимание. Попълнила съм документите на необходимите места, въпросите са малко. Нанася данните в компютъра. Оглеждам се, докато тя пише на компютъра, но обстановката е неуютна и си мечтая да съм навън. На място попълвам и картонче с данните ми и дати за явяване в бюрото, което трябва да нося при всяко посещение. След 10 минути служителката е готова. В картончето ми е отбеляза дата и час, когато трябва да се явя отново. Служителката ме информира, че освен в Бюрото по труда трябва да се регистрирам и в районното ми подразделение на НОИ, след изплащане от обезщетението от работодателя. Адресът на подразделението е залепен на лист хартия до вратата, както и всичко друго. Поглеждам адреса и излизам.

Определено най-експедитивният ми контакт с институция – общо по-малко от 30 минути. Макар и не най-веселият. А ако очаквах да си намеря работа чрез техни обяви, със сигурност нямаше да бъде и най-ползотворният.

Необходими документи за регистрация:

–          Документ за самоличност (Лична карта)

–          Удостоверение за настоящ адрес (ако местоживеенето не е по постоянен адрес по лична карта)

–          Документ, удостоверяващ трудов/ осигурителен стаж (Трудова книжка)

–          Документ за придобито образование (диплома)

–          Други документи за придобити степени, изкарани квалификационни курсове

–          Други документи при намалена трудоспособност, право на пенсия при ранно пенсиониране или право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Тънки моменти:

–          имате 7-дневен срок след прекратяването на трудовия договор за регистрация в Бюрото по труда. След изтичането на този срок също няма да имате проблем да се регистрирате, но няма да получите обезщетение за дните от прекратяване на договора Ви до датата на регистрацията.

–          Задължен сте да се явявате в Бюрото по труда всеки месец на една и съща дата, за да се разпишете и декларирате, че не сте започнали работа и имате право да получавате обезщетение.

Последващи действия:

–          за да започне изплащане на обезщетението за безработица, е необходимо да се регистрирате в НОИ. За София това става в подразделение на НОИ взависимост от района на местоживеене. Регистрацията в НОИ следва да стане, след като Вече Ви е изплатено дължимото от работодателя обезщетение (ако има такова), и с издадената от работодателя след изплащането  на обезщетението Служебна бележка.

Бюра в София – 4 подразделения по райони на София:

–          ВЪЗРАЖДАНЕ: Райони Възраждане, Красна поляна, Овча купел, Витоша, Триадица, Лозенец и Средец: ул. „Странджа” № 64, тел. 02 832 90 94; Филиал Лозенец, Триадица: ул. „Луи Айер“ 34, тел. 02 962 17 65

–          ЛЮЛИН: Райони Люлин, Връбница, Банкя, Илинден и Нови Искър: жк Люлин-4 до бл.426, тел. 02 825 49 83

–          ИЗТОК: Райони Младост, Панчарево, Изгрев, Студентска, Искър и Слатина: жк Младост-4 до бл. 465, тел. 02 874 60 95

СЕРДИКА: Райони Сердика, Красно село, Надежда, Подуяне, Оборище и Кремиковци: ул.”Тимок” № 20, тел. 02 931 17 44; филиал Подуяне, Оборище и Кремиковци: кв. “Левски-В” бл. 10А – партер, тел. 02 946 61 01.